И майчинството, и изкуството те поглъщат изцяло, казва майката на две момичета
Снимки: личен архив на художничката
Тя не може без да рисува. Каквото и да е, където и да е. Тя не може и без двете си дъщерички Елица и Бояна. Но може да прави милион неща със семейството и с водните боички – срещаме ви с гордата майка и художничка Ивелина Георгиева, която напоследък се е отдала на рисуването на детски картинки и картички, които са като малки илюстрации на човека, за който ги прави.
В тях има елементи на шарж, на карикатура, нестандартни творби, в които има и много любов, защото ги създава за конкретни деца, пораснали деца и техните важни моменти: камионче за рождения ден на Ники, самолет за Шошо, който обожава да лети…
Идеята на Ивелина е всичко в нейното “Изкуство на дребно” да е ръчно изработено и нарисувано, да е специално.
Иве, ти си художник по душа. Кое е по-трудно - възпитанието на две момичета или рисуването?
Двата процеса са много различни, но същевременно си приличат в много неща, защото и за едното, и за другото се изисква време. Както са казали – хубавите неща стават бавно.
Родителството и рисуването ме изпълват с безгранично щастие и същевременно мога да срещна трудности и при двете. И винаги има какво ново да се научи. Насладата от заливащата ме детска обич или вълни от вдъхновение са неповторими.
Майчинството може да ме погълне и цялото време на света никога няма да ми стигне. Същото е и като рисувам - потъвам и забравям колко часове са изминали, а за мен са били само миг. Истината е, че първото протича 24 часа, защото това е животът ми, а второто си го позволявам по-рядко. Артистът трябва да е малко егоист, за да твори.
На какво те учат твоите момичета?
Че радостта е в малките и простите неща. Да цениш и да се зарадваш на всеки момент. Звучи много просто и лесно, но всъщност е страшно трудно. Децата учат точно на това! А аз ги уча да смесват боички.
Не ги уча на конкретни похвати, просто се забавляваме с рисуването.
Децата ми помагат да не забравя, че всеки е били малък и сладък малчуган. Всичко миловидно в дечицата ме докосва, защото това са емоции, които съм забравила и чрез тях си ги припомням. Ето нещо, с което децата ме учат и са толкова ценни за възрастните – да не забравяме, че децата в нас са още живи.
Какво те мотивира да започнеш да рисуваш тези детски картини?
Картичките и картините, които сътворявам, искам да са нещо специално за човека, за който са предназначени. Винаги разпитвам какво обича той, с какво се занимава, за любимия му цвят, хоби и т.н. Събирам букет от информация и я вплитам в нарисуваното. Така то става негово послание, остава спомен завинаги.
Малки парченца красота, любов и изкуство, затова и го нарекох “Изкуство на дребно”.
Удоволствието е в процеса на рисуване, а не в това какво сътворяваме. Децата рисуват във всеки един момент, само им подай средство. Важно е ръчичките им да се движат, а дали е с молив, боя, или пясък няма значение. Те творят във всеки един момент. И някъде в морето от рисунки, започват да изплуват и шедьоври.
Повече от нейното „Изкуство на дребно“ можете да разгледате тук и тук.
Станислава Петкова
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари